Как социалните мрежи и смартфоните ни влияят?
Социални мрежи са неделима част от живота ни. Независимо дали ни харесва, или не. Независимо колко време и как го прекарваме там. Когато се заформи този тригъгълник – интернет, смартфон, фейсбук, пропадаме в него като в Бермудски триъгълник. В него, освен времето ни, потъват и още много важни неща, липсата на които ни деформират по неподозиран за нас начин. Същевременно излизат съвсем нови, неочаквани измерения на тревожността, която е най-големият източник на нещастие за днешните хора.
Вече нищо не е същото, откакто има смартфони и когато те ни дават възможност да сме свързани постоянно в социалните мрежи. Всичко се промени. Общуването, връзката с нас самите, приятелствата ни, забавленията. Работата с технологиите е такава, че те са средство, но ние правим избора как да го ползваме.
Когато преглеждаме профилите на „приятелите“ си, неизбежно разбираме, че те имат нещо повече от нас. Когато ни е излязла пъпка, забелязваме само сияещите кожи на приятелките си, когато сме потиснати, виждаме, че някоя от тях е в мола с пълни торби, когато се мъчим да топим целулита – все някоя от тях е с перфектно тяло за бикини бански. Но трябва да знаем, че оценката на собствената ни външност няма нищо общо с фейсбук. Освен това – снимките могат да се манипулират с едно докосване на тъчскрийна, както и с по-сериозните фотообработващи програми. Често това, което виждаме, е пълна илюзия.
Ако ползваме смартфона и социалните мрежи за работа, това е приемливо – много голяма част от добре платените и актуални професии днес са свързани с онлайн търговия, маркетинг и няма какво да се лъжем – социалните мрежи са един огромен битак, на който всеки продава както и каквото може.
Ако ползваме смартфона и социалните мрежи за общуване с близки, това също е приемливо. Съученици, стари колеги, родителите ни – особено важно е, ако живеем в чужбина и наистина не искаме да губим връзка.
Социалните мрежи изкарват живота ни на показ по начин, който искаме да бъде видян. Той не е истински, това не сме ние, а проекция на това, което искаме да бъдем. Ако не сме в комфорт със своето Аз, с живота си в момента – социалните мрежи ни дават възможности за сравнение,възможността да сме други. Причината то да ни хвърля в тревожност е по-дълбок – нашата лична самооценка е ниска. И когато е така, сравняването с другите започва. Като утеха, че някой може също да е зле, като обещание, че можем да се променим, ако заприличаме на някого. Като най-голямата илюзия – че можем да избягаме и да бъдем някой друг.
Някои съвети:
- Дръжте телефона извън спалнята. Ако не се налага да работите през социална мрежа, махнете приложенията на съответната от телефона и се логвайте през настолен компютър или лаптоп. Излизайте и без телефон навън. Изобщо както се е нанесъл настойчиво в живота ни, така проявете настойчивост и го поставете на мястото му – средство за улесняване на комуникация, да, но нека тя отново е очи в очи.
- Просто присъствайте. Нито е любезно, нито е нормално да си с някого и да поглеждаш постоянно в телефона си. Това е недвусмислено послание – с теб ми е скучно, там е по-интересно. Ако трябва, тръгнете си от тази ситуация или разберете защо изпитвате нужда да гледате в телефона, вместо да си говорите, но просто не го правете, обидно е. Присъствайте пълноценно в тези моменти. Живите хора определят реалността, не фалшиви емоции и търсещи внимание непознати.
Можем да превръщаме всяко фейсбук „приятелство“ в истинско, в жива среща поне за кафе. Групите, в които участваме, да се превърнат в истинска общност от хора с реални контакти. Да бъдем по-непринудени и не толкова да премисляме. Да говорим с наши думи, а не с цитати. Да не обработваме толкова снимките си. Да не вадим всичко на показ, а да управляваме настройките си така, че всяка публикация да стига точно до определени хора, които са важни за нас. Не е задължително да скачаме с остроумен отговор, да налагаме егото си и да бъдем нетърпими, защото това е „готино“. Понякога е по-спокойно и другият да е прав.