Проф. д-р Веселин Павлов, д.м.н. – УНГ град София

Проф. д­р Веселин Павлов, д.м.н. – Началник УНГ клиника град София.

Нов метод – НЕ ОПЕРАТИВЕН при лечение на сливиците.

Премахването по оперативен начин на сливиците е кощунство да се извършва в 21-ви век при положение, че съществуват методи за лечението им без хирургична намеса, което е свързано с редица рискови ситуации, а отстраняването на самите сливици води до намаляване създаването на имунитет в детската възраст.

За първи път в България се прилага използването на радиолечението им посредством нова немска апаратура в поверената ми клиника.

• Член на Нюйоркската академия на науките;
• Член на Европейската академия по лицево­челюстна хирургия;
• Член на Съюза на научните работници в България Национален консултант по УНГБ 2007­2008г;
• Ръководител на екипа, изготвил държавните стандарти по УНГ;
• Висше образование медицина – ВМИ­София 1969г;
• Специалност “оториноларингология” 1976г;
• Научна степен “Кандидат на медицинските науки” 1986г;
• Научна степен “Доктор на медицинските науки” 2000г;
• Научно звание “Ст.н.с. І ст.“ 2000г;
• Специализации и участие в международни конгреси и симпозиуми: Германия, Италия, Австрия, Белгия, Чехия, Турция, Русия.

Научни разработки, публикации и др.:

• 2 бр. изобретения­ – “Метод за изследване на Евстахиевата тръба” и “Устройство за тимпанопластика”;
• 2 бр. рационализации – “Устройство за генериране на пневмоимпулси, прилагани при изследване проходимостта на Евстахиевата тръба “ и “ Устройство за продухване и катетеризация на Евстахиевата тръба”;
• 116 бр. научни публикации – във всички отдели на оториноларингологията в български и чуждестранни списания;
• 1 бр. учебно помагало­ „Наръчник на общопрактикуващия лекар”/2003 /;
• 1 бр. монография “Евстахиевата тръба­ дисфункция, патологични промени в средното ухо и тяхното лечение” /2002/;
• 1 бр. филм “Стапедотомия с Er­YAG­лазер­ за първи път в Източна Европа”;
• 1 бр. съавторство в проект „Алгоритми при лечение на УНГ заболяванията”.

Теоретични и научно­ приложни приноси:

2000 г /В. Павлов, А. Палов/ – При ултраструктурно изследване на слуховата тръба и перитубарните структури, за първи път в света се идентифицират в основата на ламина епителиалис осмиофилни нервно­ендокринни клетки, които включват регулация на секрецията на лигавицата на туба аудитива, контракция на гладките мускулни влакна, активността на цилиарните клетки и хеморецепцията;

1999­ – 2000 г.­ За първи път в страната се наблюдават сърфактант­продуциращи и Гоблетови клетки в туника мукоза на Евстахиевата тръба;

1986 – ­2000г. – Създава авторска морфологична класификация на Евстахиевата тръба и определя 4степенна класификация на функцията на Евстахиевата тръба.

Евстахиева тръба.

Описаният през 1563г. от B.Eustachio тръбовиден проход между тъпанчевата кухина и ринофаринкса и носещ неговото име „Евстахиева тръба” /ЕТ/ изисква и в днешно време добро познаване и щателното изследване на състоянието й защото разпространението на възпалителния процес в средното ухо не се ограничава само в тъпанчевата кухина и мастоидната клетъчна системи, но обхваща и нея, дори в много от случаите заболяването тръгва именно от ЕТ. ЕТ изпълнява няколко основни функции: дренажна, осигуряваща отвеждането на нормалните и патологични секрети от ухото към гърлото, защитна функция­ срещу нахлуване на чуваеми шумове в средното ухо, вентилационна­ като без добра аерация на тръбата не могат да се очакват и добри резултати при хирургични операции на средното ухо. В България цялостното проучване на ЕТ с цел установяване на нейните анатомични и морфологични особености, както и преценка на функционалното й състояние, се извърши от проф д.р В.Павлов и от анатома проф.д­р. А.Палов /2000/ , като в УНГ клиниката при Прва МБАЛ София ЕАД се използват разработените “Устройство за генериране на пневмоимпулси, прилагани при изследване проходимостта на Евстахиевата тръба “ и “ Устройство за продухване и катетеризация на Евстахиевата тръба”. Възпалението от всякакъв вид /инфекции, имунологични реакции и др./ причинява задебеляване на лигавицата, стесняващо лумена на ЕТ, намалявайки или прекъсвайки ефекта на физиологичното и отваряне. При първия стадий – този на обикновеното запушван на ЕТ, пациентът се оплаква от чувството на запушване на ухото и аутофония като сочи за променливо­постоянен шум. Нагнетяването на кислородни пневмоимпулси връща тъпанчевата мембраната в нормална позиция и възстановява слуха. Пациентите не бива да изчакват настъпването на втория стадий­ на трансудация и особено на третия­ стадий на пластичната организация, когато е вече налице адхезивен отит или класическа тимпаноскероза. Лечението на ЕТ е сложно и комплексно и се насочва в три посоки: 1/ възстановяване на тубарната проходимост чрез инсуфлации и масаж;2/ корекции на причините от лимфоидна хипертрофия,разрастване на третата сливица, аномалии в носа и носните кухини, чрез терапевтични методи и 3/възстановяване функцията на ЕТ и премахване на патологичните процеси от кухината на средното ухо по хирургичен път.